Ревю
„Парижка улица в дъждовен ден“ – творбата, която рисува зараждането на импресионизма
Сякаш изтъкан от мазки дъждовна мъгла и багри на отминаващо лято, този роман обгръща с характерната за френската столица меланхолия, оставяйки усещане за мимолетно очарование.
В този интригуващ роман авторката изживява трогателна връзка, която преминава отвъд пределите на времето, със загадъчния художник Гюстав Кайбот, чиято картина гордо се извисява на корицата на българското издание.
Кайбот, милионер, аристократ и художник, оживява пред очите ни, докато разлистваме страниците на книгата. Виждаме картините му да искрят от цветове и живот, проследяваме приятелствата му с колосите на импресионизма и усещаме вътрешната му борба – копнежа да остави вечна диря в света на изкуството. Авторката, Изабел Рио Ново, не просто възкресява Париж от отминали времена, а ни подтиква да се замислим за въздействието на изкуството и как то неуловимо променя живота ни.
„Светът все още функционира по този начин, мислеше си понякога Авторката на този роман; изглежда, че всичко зависи от прозорливостта на малцина, които са по-способни от другите да оценят изкуството, което ще бъде с добра репутация в бъдеще.“
Детайлна до най-малката капка дъжд, наситена с атмосфера, изпълнена с нюанси на меланхолична тъга и възвисяващо вдъхновение, „Парижка улица в дъждовен ден“ се нарежда сред любимите ми книги за изкуство. Ако сърцето ви бие в романтичния ритъм на Париж и се прекланя пред магията на картините, не пропускайте това заглавие, част от каталога на изд. „Лемур“.
Изабел Рио Ново е родена в Порто, където получава докторска степен по сравнително литературознание. Преподава творческо писане и други дисциплини в областите на литературата, киното и други изкуства, като същевременно е автор на многобройни академични публикации в тези сфери.
Гюстав Кайбот – художникът аристократ и меценат на импресионизма
Гюстав Кайбот се появява на бял свят на 19 август 1848 година в сърцето на Париж. Роден в семейство, което се ползва с висок обществен статус и значително богатство, още от ранни години е заобиколен от лукса и привилегиите на висшето общество. Семейство Кайбот не просто притежава финансово благополучие, те са истински представители на парижката буржоазия. Бащата на Гюстав е наследил процъфтяваща текстилна фабрика, която допълнително укрепва тяхното състояние. Освен това, той заема уважавания пост на съдия в търговския съд на департамент Сена, което подчертава тяхното влияние и положение в обществото.
Животът на бащата на Гюстав е белязан от лични трагедии и последваща семейна трансформация. След като два пъти остава вдовец, той намира щастие в трети брак със Селесте Дофрен. Тяхната връзка е благословена с трима сина, като Гюстав е най-големият сред тях.
Въпреки че произхожда от среда, която обикновено би насочила младежа към кариера в правото или бизнеса, Гюстав проявява интерес към изкуството още в ранна възраст. През 1860 г., когато семейството прекарва летните месеци в живописния град Йер, той започва да се упражнява в рисуване. Въпреки този ранен интерес към изкуството, Гюстав не пренебрегва и традиционното образование. Той получава юридическо образование, което е характерно за неговия социален кръг.
Животът му претърпява обрат, когато е призован да участва във Френско-пруската война. Този военен конфликт, белязал Франция, вероятно оказва дълбоко въздействие върху младия Гюстав и може би допринася за неговото по-късно решение да се посвети на изкуството. След края на войната, той сериозно се захваща с изучаване на живопис.
Съдбата отново се усмихва на Гюстав, когато получава солидно наследство. Това финансово състояние му дава рядката свобода да се занимава с рисуване, без да бъде обременен от необходимостта да продава своите картини, за да се издържа. Той се впуска в света на изкуството с ентусиазъм и страст, но не само като художник. Кайбот се превръща в изключително важна фигура в импресионистичното движение, но не толкова с четката, колкото със своята щедрост и подкрепа. Той става един от най-ревностните меценати на импресионистите, редовно закупувайки техни картини и ги подпомагайки финансово в труден за тях период. Неговата финансова подкрепа е от съществено значение за много от импресионистите, помагайки им да продължат да творят и да показват своите произведения на публика.
Животът на Гюстав Кайбот, за съжаление, е сравнително кратък. Той умира на 21 февруари 1894 г., покосен от възпаление на белите дробове в Женвилие, близо до Париж. Въпреки краткия си живот, Гюстав Кайбот оставя трайна следа в света на изкуството, както с неговите собствени произведения, така и с неговата важна роля като меценат на импресионизма.