Емилиен – историята на прочутата куртизанка, разказана от Памела Бинингс Юън

Когато започнах „Емилиен. Най-желаната жена в Париж“, мислех, че историята ще бъде в духа на поредицата на Мишел Марли, но много съм грешала. Книгата ме впечатли от първите страници, макар те да не разкриват същинската дълбочина на творбата. 

Париж през Бел Епок е бил наистина бляскав. Периодът се характеризира с разкош и културен разцвет, зад които се крие свят на контрасти. „Красивата епоха“, както я наричат, обхваща края на 19-ти и началото на 20-ти век. Френската столица е сърцето на тази епоха, привличайки артисти, писатели и заможни хора от цял свят, демонстрирайки своя разцвет.

Емилиен, главната героиня на едноименния роман, е бедно и малтретирано момиче, което няма широк спектър от възможности пред себе си, но има две основни предимства – красива е и обича да танцува. Ако не намери начин да се измъкне от „Планината на мъчениците“ – Монмартър, майка ѝ ще я продаде и кой знае какво ще се случи с живота ѝ. Възхитена от куртизанките, чийто живот изглежда бляскав и безпроблемен, Емилиен мечтае да бъде като тях, затова един ден тръшва вратата на бедния си дом и се отправя към центъра на града, за да пробва късмета си. С помощта на Анри – верен приятел, и Шарл Детюк – хроникьорът на куртизанките, скоро славата я застига. До средата на романа историята вървеше предвидимо, но приятно разказвателно. Има скрито вълшебство във всички книги за Франция и конкретно за Париж. Юън умело пресъздава атмосферата на епохата, потапяйки ни в разкошните театри, елегантните салони и интригите на висшето парижко общество. Емилиен е представена като жена с изключителна красота и харизма, която с лекота завладява мъжките сърца, а късметът, изглежда, е на нейна страна.

Подобно на много други жени от нейното време, Емилиен вижда в куртизанството път към финансова независимост и социален възход. Красотата и сценичният ѝ опит ѝ помагат бързо да се издигне в йерархията на парижките куртизанки. Бързо става една от най-известните и търсени дами в града, а репутацията ѝ се разпростира из целия Париж и дори извън Франция. Като „велика хоризонтала“, както биват наричани куртизанките, Емилиен поддържа връзки с множество богати и влиятелни мъже. Те ѝ осигуряват разкошен живот, подаръци и социално влияние. Макар ревностно да пази сърцето си,  все пак, любовта успява да я бележи цели два пъти, оставяйки душата ѝ ранена и кървяща.

Памела Бинингс Юън вплита в романа познанството между Коко Шанел и Емилиен, създавайки у читателя усещането, че именно благодарение на куртизанката, прочутата дизайнерка се отдава на таланта си. Не съм сигурна дали е исторически достоверно, но това придава допълнителен блясък на историята.

Сюжетът неминуемо довежда и до падението на Емилиен д’Алансон, показвайки ни, че късметът не винаги работи само в наша полза, но и в ущърб. Откровено казано, аз бях много изненадана от обрата на събитията и имах усещането, че истински се ядосвам на този развой и страдам заедно с героинята. В обобщение мога да кажа, че „Емилиен“ е завладяваща история за силата на женския дух, за любовта, предателството и човешката склонност да преследваме щастието на всяка цена. Памела Бинингс Юън е създала запомнящ се образ на жена, която се осмелява да следва собствените си мечти, дори когато това означава да рискува всичко. Авторката е позната у нас с бестселъра си „Коко Шанел, кралицата на Париж“, който също влезе в TBR списъка ми, заради способността на Юън да развива героите си, поставяйки ги в различни житейски ситуации и морални дилеми. Горещо препоръчвам книгата на всички почитатели на историческите романи и красивите истории. Издателство „Кръг“ са се справили страхотно с българското издание!