„Градинарят и смъртта“ – ботаника на тъгата

Съвсем наскоро излезе новата книга на Георги Господинов, която е първа след спечелилата „Букър“ „Времеубежище“.

„Градинарят и смъртта“ е изключително чувствено послание, отправено към загубващите. Онези, които попадат в спирала на тъгата, държейки ръката на умиращия близък, жалейки за неговото отиване, осъзнавайки, че с него си тръгва и част от оставащите.

Господинов е известен с дълбоко емоционалния си стил на писане, с който успява да достигне до дълбоката човешка душа.

Дебютира на литературната сцена през 1992 година с поетичната си книга „Лапидариум“. Тя носи на автора националната награда за дебют „Южна пролет“, която сякаш вещае вечна пролет и за творчеството му.

През годините името му стана все по-разпознаваемо не само у нас, но и в чужбина.

„Естествен роман“, който е и първият роман на писателя, издаден през 1999 година, бележи световен успех и е преведен на 21 езика. „The New Yorker“ го определя като „анархичен, експериментален дебют“, а българската критика като „първия по рождение и по слава роман на поколението на 90-те“.

„Физика на тъгата“ печели множество награди и заема достойно място у не малко семейни библиотеки.

През 2023 година авторът печели международната награда „Букър“ с романа си „Времеубежище“, който оглавява класациите за най-продавани книги у нас и се радва на висок читателски интерес. Мненията за романа са полюсни, обаче неоспорим факт е, че е изкарал страната ни на голямата литературна сцена. Към днешна дата тази творба на автора е преведена на множество езици, сред които френски, немски, шведски, испански, английски (в превод на Анджела Родел) и др.

Разказваше баща ми, разказваше, а гласът му си отиваше бавно, и накрая, когато последният звук се изгуби, започна да описва само с ръцете си…

„Градинарят и смъртта“ е едно разтърсващо и емоционално пътешествие, което неминуемо ни препраща към собствените ни загуби, докато надеждата избуява като кокиче наред запустялата градина на тъгата.