На 02.10 (сряда) от 19:00 часа галерия „Лампион“ ще отвори врати за премиерата на новата стихосбирка на Диана Юсколова. Поетесата Ана Цанкова ще бъде и модератор на събитието, на което предстои да чуем не само мъдрите думи на редактора на стихосбирката, Аксиния Михайлова, но и прекрасни стихотворения от самата книга. Участие в събитието ще вземат също Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов (изд.„Библиотека България“)
Диана Юсколова е родена през 1972 г. в София. Учила е икономика и психология. Работила е като административен асистент, офис мениджър, административен директор, психолог консултант, учител по английски, български и френски език, редактор, копирайтър. В последните десет години работи в сферата на медиите. Има множество публикации в престижни български медии. Понастоящем работи като автор и редактор на свободна практика.
Удивително е умението на Диана Юсколова да издига обикновения свят извън пределите на скуката и клишираните делници. Дали ще пише за есента, врабчетата, ореховите листа или морето, думите, сякаш с невидима ръка те хващат и те повеждат по омагьосаните пътеки на сънищата и недоизказаното, там, където е уютно и приютено. Онова, вътре в нас, само на две ябълки разстояние, там, където душата ни се люлее в люлката на живота и ревностно я пазим да не падне. – Ана Цанкова
Откъс
Нищо не знаеш за птиците, каза тя. Хвърли шепа трохи на тротоара и те заприиждаха – доверчиви и сиви, гладни и зли, малки, крилати и гласовити птици. В очите им още се търкалят трохи, под крилете им все така пърхат полети. Нищо не знаеш за хората, казах аз и взех камъка от ръката на детето. А то посегна към друг – по-тежък. И продължи да ме убива.
…
Есента е онази свадлива клошарка с жълто-червена жилетка и зелени чорапи, която носи живота си в найлонови пликове и все пита: Какви хора сте вие? Какви? Когато е добра, храни бездомните кучета и гълъбите, усмихва се на децата, на слънцето, не мисли за утре. Чете стихове. Пресича неправилно „Раковски“ и отнася живота си в парка. Когато е облачно, става зла. Чупи бутилки, крещи по котките и по свраките. Подритва боклуци по „Графа“ и се страхува от трамвая. Студен вятър пронизва костите ѝ. Дъжд вали от очите ѝ, лепне мъгла. Умират листа от умора. А тя все пита невинните минувачи: Какви хора сте вие? Какви хора?
